Сигурно ви се е случвало да не разбирате поведението на другите, да обвинявате родителите си, да се карате на децата си. Различни знания в различните съзнания са причината за това, но има и едни други невидими връзки, които пораждат в нас будещoто ни сутрин безпокойство, напрежение при среща с напълно непознати, вътрешни усещания, за които видима причина няма. Точна тия връзки представя в тази книга квантовият психолог Валентин Ковачганев. Работата с проблематика на силните родове и окрилен от последните открития в науката, той пресъздава в един романтичен вариант алгоритмите на невидимите връзки помежду ни, директен анализ и връзка с личностни проблеми и родови карми. Някой от вас ще си поплачат на моменти, но това ще ви изчисти напрежението и ще ви извади от невидението. Други, ще се посмеят и това ще пренареди техните приоритети и ще отвори пространства за нови желания.
Откъс от книгата:
Глава 1.
ЗАВРЪЩАНЕ
“Камъкът си тежи на мястото” – българска поговорка
Слънцето печеше следобедно и огряваше коленичилия пред гроба на родителите си млад мъж. Загледан в унес наблюдаваше как се движат мравките по земята и тревичките, като не смееше да вдигне главата си и да погледне напред. Пред него седяха изправени като стена паметната плоча на майка му и още новият кръст на баща му, чийто гроб бе прясно насипан и не толкова тревясал, като лявата част от общия им гроб.
Той бе прелетял океана, преседял по летищата в чакане на връзки и се бе прибрал в заключената и самотна къща след почти 24-часово пътуване. Зад него беше останал един много различен свят, от който той никога не е имал намерение да се прибере обратно в родния си град, а още по-малко да посети повторно гробището.
Преди седем години, направо може да се каже, че той отлетя. Отлетя на втория ден след погребението на майка си, за което се бе прибрал спешно и не бе разменил нито дума с баща си. От тогава, той не бе чувал баща си и нямаше никакви намерения да се прибира в къщи.
Висшето образование завърши в Англия, отиде да работи още по-надалеч зад океана и въобще не искаше да допусне в съзнанието си мисълта за завръщане…